„ЕКРИЕ“ представя един от своите автори – Ирена Иванова. Лекарят, който „лекува“ с четка и стих. 19.12.2019 – Категория: ВСИЧКИ СТАТИИ, ЗА КНИГИТЕ, РЕВЮТА

Казва за себе си, че мечтата и е била да бъде като доктор Куин – лечителката. Но, едва ли е предполагала, че освен, че ще стане лекар, един ден ще пише стихове и ще рисува картини – Мълчаливо.

Ирена загубва майка си, когато е на 14 години. От баща си научава най-важните житейски уроци, един от които е, че за да успееш, трябва да учиш здраво. Когато е на прага на младостта, си казва: „Каквото и да се случи с мен, както и да продължи животът ми, ще уча медицина. Виждах себе си като д-р Куин Лечителката.“  И така започва да работи здраво за осъществяването на мечтата си. С много воля продължава напред. Като пример и служат героите на Ъруин Шоу. От тях черпи уроци за живота, а те са, че макар и трудно с много воля човек може да постигне това, което иска.

Малко след като завършва медицина в Пловдив, Ирена пристига в София, започва работа, започва да живее новия си живот. Успява да завърши  специалност, а скоро след това става ръководител на лаборатория в една от големите столични болници. В личен план нещата за нея се развиват щастливо. Създава семейство и днес вече има две деца, или както тя ги нарича – моите ангели. Споделя, че откакто е станала самата тя майка, все повече усеща липсата на своята майка. Спомня си, че тя и баща и, никога не са и диктували какво да прави. Вземала е решенията си сама. И сега им е благодарна затова.

Междувременно Ирена защитава дисертация, работи известно време в Рим. И все още не подозира, че ще открие още един начин да лекува. Но, вече с четката и думите.

„И след всичко –  деца, работа, дисертация, преподаване, домакинство …. един ден почувствах, че аз съм забравила за себе си. Бяха минали много години. Купих бои, четки и платна, и започнах да рисувам. Посещавам лекции по история на изкуството, но твърде рядко, за това което ми се иска. И започнах да изпробвам все нови материали, за да ги усетя и да видя до къде мога да стигна.“ – споделя Ирена.

Приятелки я поощряват да направи изложба и ето че не след дълго, тя вече е факт. Ирена вече е осъзнала, че не трябва да се стреми да отговаря на очакванията на хората, а да обръща повече внимание на себе си, да вярва повече в себе си. И така прави първата крачка, за да има и следващи. През лятото на 2018 години показва платната си пред публика.

„Картините са образ на моите емоции, а освен с четка, успях да ги изразя и с думи. Така заедно с картините ми се появяваха и стиховете. Те се свързваха, бяха едно цяло. Стихосбирката и изложбата са моята пътека на смелостта. Смятам, че човек трябва да бъде насърчаван да вярва в себе си, да утвърждава себе си и да бъде толерантен. В картините ми понякога изобразявам елементарни образи, но в необичаен цвят или място и се получава хубаво.“

Твърди, че картините и са по-скоро израз на нейните настроения. Експериментира с различните бои, платна  и рамки. Това, което се откроява в картините и са женските образи и картините в синьо. Рисува в усамотение през нощта. Децата харесват творбите и, дори рисуват с нея, и може би именно от тях получава най-ценното признание, защото те първи я наричат ходужник.

Художникът-поет Ирена Иванова смята, че изкуството не подлежи на редакция. „То е такова, каквото в дадения момент авторът е сътворил, защото така го е почувствал. Независимо дали е написал стих, книга или е нарисувал картина.“

А рисунките и вдъхват смелост на перото. Ирена казва, че не може  да си представи стихосбирката „Мълчаливо“ без своите картини, а самата стихосбирка се е появила като стремеж съм спокойствие и хармония.

Защо „Мълчаливо“? За избора на име на стихосбирката Ирена споделя, че не е искала да дава предварителна насока чрез някакво заглавие, което да подсказва съдържанието на книгата. „Картините изразяват по един начин, стиховете  – по друг и аз мълчаливо ги показвам, за да може всеки сам да усети емоция от видяното.  Мълчаливо се разбираме с хора, с които душите ни са близки. Нещо като говорене само с поглед.“ – допълва Ирена. Любимото и стихотворение от „Мълчаливо“ е неозаглавено. То е нейното душевно огледало.

В стихове ще се облека,

Защото така изливам си душата.

С картини ще се украся,

Защото така подреждам си в главата –

Тревогите, мечтите,

Илюзиите свидни,

И всичко с вас ще споделя!

 

Пазете моята тайна!

Ирена казва, че пише за себеосъзнаването, любовта, страховете и илюзиите на хората и допълва: „Животът е прекрасен и красив.  Има много илюзии, които обаче ни заслепяват. Страховете ни преследват и ни сковават в бездействие и търпимост. Това можем да го осъзнаем и да бъдем спокойни със себе си, без чувство за вина.“

Казва, че след книгата и изложбата вече е друг човек, с ново светоусещане, чувства се по-уверена и по-силна.

На въпроса наистина ли е успяла да изрази всичко чрез книгата, тя отговоря: „Не съм се замисляла за това, но със сигурност съм изразила себе си като изминат път, в който има разочарования, болка и загуби. Има тъга, има желание за повече смелост. Мисля, че това са общочовешки преживявания. Желанието ми бе книгата да доставя радост и естетическа наслада.“

А, как ние хората можем да се почувстваме без думи? – „Можем да се почувстваме без думи, когато се сближат душите ни.“ – в това вярва Ирена.

Надява се читателите на стихосбирката и да се замислят, да останат насаме със себе си и с мислите си– мълчаливо.

Ирена споделя още: „Рисуването и писането искат вдъхновение, и живътът е това, което ме мотивира да го правя. По-скоро обаче вместо вдъхновение, бих използвала думата необходимост за рисуване и писане. Попадам в мой свят. Затова имам нужда и от тишина и самота. Като малка стоях сама с часове, рисувах и не усещах времето.“

Търси съвети от приятелките си, без тях се чувства слаба. Но пък има и подкрепата на семейството си, на децата си. Черпи вдъхновение от тях и от работата си като лекар.

В дните преки Коледа тя споделя, че в нея има натрупана тъга и по-скоро е минорна, но въпреки това смята, че животът е прекрасен. „А дните преди Коледа са очакване за нещо по-добро и разбира се –  любов.“ – вярва Ирена.

За стихосбирката си „Мълчаливо“ казва, че е връщане към вътрешното Аз и изправяне срещу страховете и. Не би могла да си представи „Мълчаливо“ без рисунките в нея. „ В рисуването се чувствам уверена и знам какво правя, докато с думите ми е по-притеснително, защото те са по-директни. Като че ли боите ме „извадиха“ и „осмелиха“. – споделя Ирена.

Нейното послание към хората е да се опитват да бъдат възможно най-близко до истинското си Аз. Тогава човек се чувства спокоен и хармоничен.

И очевидно лекарят, художникът и поетът – Ирена Иванова, успява да съчета красиво и успешно медицината и изкуството, за да постигне така желаната хармония. Тя казва: „Без изкуство, съм изгубена!“ И така откривайки изкуството се ражда нейният нов живот, където можем да я видим с бялата престилка, с четка в ръка или над белия лист.