Иванка Савова: „Книгите, които съм превеждала, са едно малко чудо за мен.“ 31.01.2020 – Категория: ЗА КНИГИТЕ – Tags: ,

Издателство „Екрие“ издаде първия роман на американския писател  Томас Улф – „Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот“. Романът въздейства като мощен резонанс на поколения читатели, в това число и на някои от най-значимите съвременни световни автори.

В края на 2019 година издателство „Екрие“ издаде най-забележителното произведения на американския писател Томас Улф в красиво печатно тяло, с нов предговор на Максуел Пъркинс и обновен превод.

Томас Улф (1900-1938) отдавна е признат за едно от най-големите имена в американската литература на ХХ век, редом с Фокнър, Хемингуей, Дос Пасос и Скот Фицджералд  – наричат ги „голямата петорка”. Дори сред тях, Томас Улф се откроява с мащабността и дързостта на творческите си амбиции, с езиковата си и интелектуална мощ. След публикуването на „Погледни към дома, ангеле” през 1929 г. Улф става световноизвестен. „Ангелът” и до днес е смятан от критици и читатели за най-значимото му произведение.

Представяме ви Иванка Савова – един от най-добрите преводачи от английски език в България.

Иванка Савова е завършила гимназията с преподаване на английски език “Г. Кирков” в гр. Пловдив. Дипломира сe в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – специалност „Английска филология“, втора специалност „Руски език“. Започва да се занимава с преводи през 1981 г., когато постъпва на работа в издателство “Христо Г. Данов”.  Там работи в продължение на повече от 11 години като редактор на преводна англоезична литература, главно американска. Първоначално превежда къси разкази. Впоследствие започва да превежда главно художествена литература на свободна практика.

Удостоена е с няколко награди за художествен превод. Отличена е с наградата на Дружеството на преводачите за превода на романа “Изборът на Софи” от Уилям Стайрън – І т. Получава и националната награда за художествен превод “Салоон” за превода на романа “Погледни към дома, ангеле” от Томас Улф, а също така получава и наградата  “Пловдив” за превода на романа “Крайбрежната къща” от Джеймс Патерсън.

Иванка Савова е превела десетки книги. Сред тях са: „Посредникът“ от Лесли П. Хартли, „Зуи“ от Джеръм Д. Селинджър, „Кръгът се стеснява“ от Джулиан Саймънс, „Лесни пари“ и „Още един глупак“ от Джеймс Х. Чейс, „Самсон и Далила“ и „Най-ценното бижу“ от Франсис Едмъндс, „Жестоко и необичайно“ от Патриша Корнуел, „Плът и кръв“ от Джон Харви, „Козет“ от Лора Калпакян, „Звездни момичета“ от Джоан Колинс, „Фалшиви обещания“ и „Само най-доброто“ от Уна-Мери Паркър, „Нарушители“ от Дейвид Морел, „Английският убиец“ от Даниел Силва, „Страната Оз“ от Лиман Ф. Баум, „Живот след живота“ от Реймънд Мууди, „Крайбрежната къща“ от Джеймс Патерсън, „Игра за живите“ от Патриша Хайсмит, „Не ме забравяй“ от Марлис Мелтън, „Далече от дома“ от Белва Плейн,  „Джена“ от Амбър Кей, „Изкушенията на съдбата“ от Жаклин Рединг, „Пътешествията на Доктор Дулитъл“ и „Пощата на Доктор Дулитъл“ от Хю Лофтинг, „Стани милиардер“ от Доналд Тръмп, „Разбивач на сърца“ от Джули Гаруд, „Хилъри Родам Клинтън – първа дама на нашето време“ от Дони Радклиф, „Световен атлас с въртящ се глобус“, „Енциклопедия „История на света” II част и др.

Попитахме Иванка Савова какви качества трябва да притежава един преводач, за да преведе разбираемо художествен текст и да го представи на читателя в завършен вид. „За да бъдеш преводач, трябва да имаш вроден усет към езика. Не напразно най-добрите преводачи са известни писатели и поети. Английските писатели, например, са много добри стилисти. Значи ти трябва да си поне толкова добър стилист, колкото автора, за да го преведеш добре.“ – казва Иванка Савова.

Най-голямата тънкост е да предадеш не само смисъла на текста, но и стила и атмосферата на произведението, и в това се крие майсторството на преводача. Затова и според Иванка Савова в превода няма тайни, нужен е талант.

Първата книга, която превежда е „Посредникът“ от Лесли Поулс Хартли. Превела е десетки книги, след двайсетата спира да ги брои. За нея всеки писател е различна провокация за преводача. Но според Иванка Савова, американската  литература е по-мощна, внушителна, впечатляваща, завладяваща, някак по-груба. Докато английската е по-камерна, изящна, изискана, аристократична.

„Основната закономерност при превеждането е, че нямаш право да разкрасяваш, да досъчиняваш, да обясняваш автора. Защото това се счита за  нарушение на авторските права. „Преводачът е слуга на автора, както и редакторът (както казва и Максуел Пъркинс – редакторът на Томас Улф)“ – допълва госпожа Савова.

Работата върху „Погледни към дома, ангеле“ е най-трудният ѝ превод, както и романа „Зуи“ на Селинджър. Несъмнено обаче именно най-любим и най-труден за нея е „Погледни към дома, ангеле“ на Томас Улф. Превежда книгата две години и половина в свободното си време. Произведението е от 800 ръкописни страници. Неслучайно наричат Томас Улф „ниагарският водопад на американската  литература“.

Иванка Савова споделя, че историята на този превод е безкрайно дълга. Замислен е като първо представяне на Улф у нас към 1980 г. Преминава през трима преводачи, преди тя да се осмели да посегна към него. „Един се отказа, друг се разболя, трети замина за чужбина. През 1985 г. излезе друга книга на Улф, първата у нас, „Паяжината и скалата“. А първото издание на „Погледни към дома, ангеле“ се появи на пазара чак през 1995. Премина и през няколко издателства, защото е много скъпо и трудоемко и рисковано издание. Възхищавам се на таланта, ентусиазма и дързостта на издателство „Екрие“ да издаде в днешно време такъв внушителен, легендарен, обемен и сложен класик на американската литература. Но пък се получи великолепно издание!

За самия роман, Иванка Савова разкрива любопитни факти от живота на писателя. „Томас Улф пише романа си, когато е бил на 28 години, но в нея има повече мъдрост, отколкото у един старец с богат опит. Улф е починал от мозъчна туберкулоза ненавършил 38 г. Понякога ми се струва, че болестта е отключила някакви невероятни възможности на мозъка му да прозре смисъла и същността на живота.“ – споделя преводачката.

Неин любим цитат от книгата е „Демокрацията със сигурност я има, щом така елегантно е балсамирана и лежи в мраморния мавзолей на красноречието.“ Това го е написал в началото на миналия век, при положение, че не се е интересувал особено от политика. Към политиците и богаташите се е отнасял с насмешка и презрение – допълва Иванка Савова.

Според нея Томас Улф е толкова специален автор, защото е оценяван многократно, отричан е напълно и е възхваляван до небесата. Освен че е „Ниагарския водопад на Американската литература“, той е „взривил рамките на литературната традиция, идваща от Марк Твен“. Представяте ли си как се описват водопад и взрив?

Иванка Савова споделя още нещо люботно. Случвало се е да види някоя книга и с изненада да установи, че някога я е превеждала. Казва, че има книги, които приключва с облекчение, за за други е съжалявала, че свършват. А когато вземе в ръцете си за първи път книгата, която е превела, за нея тя е едно малко чудо.  И всяка книга оставя частица от себе си в нея.

Посланието на Иванка Савова към читателите на „Екрие“ е цитат от Томас Улф: „Трябва да се стараем да се обичаме.“ Зад тази ужасна и красива фраза, последната, заключителната мъдрост, която земният свят може да ни даде, се сещаме накрая, промълвяме я твърде късно, твърде уморено. И тя стои там, ужасна и неопетнена, над сивата бъркотия в живота ни. Няма вече нито забрава, нито прошка, нито отрицание, нито обяснение, нито омраза. „О, тленна, осъдена на гибел, любов, родена с тази плът и умираща с този мозък, споменът за теб като вечен призрак ще витае по земята.“